|
Ревнувате ли? Ревността според психологията на Фройд |
|
|
|
понеделник, 29 януари 2007 |
 Според Фройд ревността принадлежи към състоянията, които, подобно на тъгата, можем да определим като нормални. Там, където изглежда, че тя липсва в поведението на даден човек, се счита, че е подложена на силно изтласкване и затова има голяма роля в несъзнавания живот на индивида. Случаите на засилена ревност, с които на психоанализата се удава да работи, се оказват разслоени в три слоя.
- конкурираща, или нормална,
Нормалната ревност се състои от тъгата, болката по любовния обект, който се смята за загубен, и от нарцистичната обида, от чувство на враждебност спрямо предпочетения съперник и от по-голяма или по-малка самокритика, която иска да направи собственото Аз отговорно за загубата на любовта.
Тази ревност, ако и да е наричена нормална, според Фройд, не е изцяло произлязла от актуални отношения, не е владяна от съзнаваното Аз. Тя се корени дълбоко в Несъзнаваното и произхожда от Едиповия или от братовия/сестринския комплекс от първия сексуален период.
Забележително е, че тя се изживява от някои лица бисексуално, т.е. при мъжа освен от болката по любимата жена тя се усилва и от омразата към мъжа-съперник, още и от тъгата по несъзнавано обичания мъж и омразата към жената като съперница.
Ревността от втория слой, или проецираната ревност произхожда при мъжа, както и при жената, от собствената проявена в живота невярност или от импулса към невярност, които са попаднали в състоянието на изтласкване. Ревнивецът вярва, че публичният „флирт" може да бъде осигуровка срещу действителна изневяра.
Третия слой, налудната ревност, също произлиза от изтласкани стремежи към невярност, но обектите на тези фантазии са от същия пол. Налудната ревност отговаря на ферментирала хомосексуалност и с право утвърждава своето място сред класическите форми на параноята.
Преглеждания: 5057 | Печат | Е-мейл
Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Наука 
Най-сухото място в света е пустинята Атакама в Чили. До 1971 година там не е било валяло от 400 години. Простира се по Тихоокеанкото крайбрежие в северната част на Чили и достига да западните склонове на Кордилера Домейко. Пустинята е заобиколена от върхове, солни плата (най-високото е 2.300м.), оазиси, вулканични гейзери (тук се намира най-високия гейзер в света - Татио - 4.600м.). Сред този екцентричен пейзаж се намират руини от древни селища на инките. 
