Дървесината на черницата е много здрава, а сърцевината на дървото образува жълтокафяво ядро. Сладкият сок на плодовете, съдържащи освен голямо количество захари, но и витамин С, привлича пчелите и това благоприятства пчеларството. Сварените плодове могат да се използват като лекарство против болки в кърлото и заболявания на сърцето и храносмилателната система. Установето е, че по-висококачествена коприна се получава от буби, хранени с бяла черница.
Това е може би е въпросът, който съвременните студенти най-рядко си задават. Но в разгара на кандинат-студенските надпревари нека поръзсъждаваме върху него. Все пак на горния въпрос те имат отговор – някои по-практичен с дори прагматичен, други, по-идиалистични натури – по-вдъхновен и идиализиран отговор, който е предружен със задължителното учудване за възможността (или невъзможността) на въпроса. Първата групичка ще ви погледне през дима от цигари и алкохолни изпарения без учудване, само ще опише с ръка, държаща загасващ фас, студенската си територия. Този жест задължително означава: „Ето това е животът”.
Другата група, която ви е гледала извество време изпитателно с цел да прозре естеството на въпроса ви и сркитата зад него мисъл, ще ви заговори вдъхновено за възможностите, които предлага науката, за новите неоткрити неща, които предстоят да се изследват. Има и една друга група лавираща по средата, но непринадлежаща нито към медитиращата сред алкохолни пари общност, нито към отдадените към откриване на нова наука библиотеко- и лабораторообитатели. Тази средна група пие бира, когато има за пиене, посещава съответния университет, когато има изгода и се стреми към някакво свое лично отговаряне на въпроса: „Защо съм студент?” За тази група отговорът е ясен. Той се видуализира във възможността за студенска бригада, в ползване на конкретни студенски привилегии, колкото и незначителни да са те. Къде съм аз? Може би сега е моментът да се впиша в една от съответните групи. И това би отговорило мигновено, ясно и конкретно на въпроса „Защо съм студент?”, но отговорите невинаги за прости, а ние като хора обичаме усложненията. А може би за начало трябва да отговоря на въпроса „Кой съм аз?”
Кой съм аз?
(Всъщност, имайки предвид половата ми принадлежност, по-правилно е трансформирането на въпроса в „Коя съм аз?”) При мен понятието „студент” назряваше бавно като дюля на лавицата. То първо включваше представата за нещо далечно и достижимо само на малцина избранници. Може би ми липсаше самочувствие, но това ме амбицира на всяка цена да разбера същността на тази категорията. Това беше т.н. тинейджърски период на моя, изпълнен с главоблъсканици, живот. И явно отговорът на моите търсения беше скрит зад девет планини и в десетина аудитории, защото го търсих около 3470 дни, което образно представено е равно на две висши образования. Признавам, че някъде към 2000-дния ден започнах да проявявам някои проявления на пристрастяване към студенството, придружени с еуфорично настроение при пребиваването в сградата на Университета. В прилив на щастие научих, че първият университет е основан през XII век в Париж, а след това по негов образец е организирано преподаватено в Оксфорд, Неопол, Виена и пр. Но всички тези мои открития ни най-малко не отговарят на въпроса „коя съм аз?”, а още по-малко „защо съм студент?”. Дори напротив, възниква друг въпрос: защо е нужно това толкова продължително студенство? Всъщност студетството ми вкючваше наистина две висши образования, опитващи се да ме оформят всестранно, със всичките ми разнородни интереси. През това време имаше и бира и студенски купони, и смях и сълзи, и несериозно и сериозно отношение към статута ми на „студент”. Но първото важно нещо, което ме порази беше прозрението:
Преподавателят сформира студента
Спомням си една кафява аудитория, стил седемдесетте, с тежка мебелировка и строго разганичаваща статусите „преподавател” и „студент” чрез високия си подиум. Тогава за първи път видях „обсебен” преподавател. Разбира се, съвсем подчертаващо оградих думата обсебен в кавички, защото това далеч не означава „обсебен от духове”, а от Науката. Той говори дълго, бих казала неуморно. Но това, което ме впечатли беше особеното светене на очите. Нещо невиждоно и нечувано за мен. А и къде щастлив блясък в учителите от училище? А и къде щастлив блясък у другите преподаватели, чиито очи проблясваха, единствено при скучните им разкази за поредното странстване по чужбина. И така у мен се оформи преклонението към онези, които вършеха рабатата си със желание и отдаденост и реших да ги потърся.
Защо съм студент?
Ето тук идва отговорът на въпроса. Той се състои в търсенето на истинското призвание, което да осмисля живота ми. Много пъти са ми задавали този въпрос. И за съжаление съвсем не безпристрастно или с желание да научат отговора ми. Много често ми се е случвало да чуя ироничното „Защо учиш? Намери си богат мъж.” С времето свикнах с тази гледна точка на „недосегаемите”. Наричам ги така, защото те са недокоснати от озарението на очите, които са щастливи със своето откритие, работа и надматериални занимания. Защото да бъдеш „студент” няма съответствие с това да имаш „богат мъж”. Това са доста различни неща. Понякога си мисля, че да бъдеш студент е нещо, като част от характера на човека. Имам предвид едно от значенията на английската дума „student”: „ученолюбив човек”. Защото, за да оцелее, за да съществува като индивидуалност, човек трябва да е най-вече ученолюбив. Трябва внимателно да изследва всяко парче от деня, всеки човек, с който го среща животът и да се стреми да научи нещо от тази случайна, сама по себе си, среща.
А по-нататък?
Какво ме очаква после: след тържественото връчване на дипломите за висше образование, след което вече нямаш зад гърба си сигурното рамо на Алма Матер? Тогава идва моментът на голямото Учене. Да си бъдеш сам Университет, да НЕ забравиш да вършиш всичко с озарение, да не привикнеш с установеното, а да бъдеш откривател. Да не забравиш мечтите си и пътуването към себе си. То никога не свършва. Както и самото учене.
Изкуство 
Това е може би е въпросът, който съвременните студенти най-рядко си задават. Но в разгара на кандинат-студенските надпревари нека поръзсъждаваме върху него. 
